Разрушаването на древноримския град Помпей, причинено от изригването на Везувий преди близо 2 000 години, е абсолютно опустошителен момент в човешката история. Много от жителите на града са задушени и погребани в пепелта и застиналата магма, които се изсипват през първите 18 часа от изригването.
Други от тях са убити на място от силната топлина на пирокластичните вълни, които по-късно преминават през града.
Изследването на два новооткрити скелета разкриват, че е имало още един фактор, който е влошил нещата още повече. Скелетите са били смазани от падащи стени, дестабилизирани от едновременните земетресения, които са разтърсили околността, съобщава БГНЕС.
Въпреки че имаме почти перфектно запазени последните моменти на Помпей, все още може да бъде доста трудно да се реконструират събитията по това, което е останало.
„Тези сложности са като пъзел, в който всички парчета трябва да се напаснат, за да се разгадае пълната картина“, казва вулканологът Доменико Спариче от INGV-Osservatorio Vesuviano в Италия.
„Доказахме, че сеизмичността по време на изригването е изиграла значителна роля за разрушаването на Помпей и вероятно е повлияла на избора на жителите на града, които са били изправени пред неизбежна смърт“, добави той.
Въпреки че съвременният Помпей е известен с детайлите, с които са запазени жителите му в последните им мигове, сградите на града често се намират в окаяно състояние. Много от тях са с пропаднали покриви, паднали стени и срутени колони. Един от тези домове е Къщата на работшите художници (Casa dei pittori al lavoro).
Продължавайки вече обширните разкопки на обекта през 2023 г., Спариче и екипът му работят върху двете най-северни помещения, включително кухнята на къщата. Докато работели, те забелязали, че срутването на стените не отговаряло съвсем на това, което очаквали да открият въз основа на предишни реконструкции на изригването.
„Открихме особени характеристики, които не съответстваха на ефектите от вулканичните явления, описани във вулканологичната литература, посветена на Помпей. Трябваше да има различно обяснение“, каза вулканологът Мауро Ди Вито.
След това откриват скелетите на двамата мъже – и двамата на възраст около 50 години, със значителни травми, които раздробяват костите. Единият имал фрактури и счупвания на ребрата, черепа, таза, крайниците и гръбначния стълб. Вероятно е умрял почти веднага. Вторият е имал фрактури на десния крак, двете ръце, черепа и таза, които също са били фатални.
Нещо друго обаче привлече вниманието на изследователите. Костите на мъжа били намерени свити, ръцете над главата, сякаш в защитна поза, със слаби следи от кръгъл предмет непосредствено над него. Изглежда, той е знаел, че опасността е неизбежна от падналата върху тялото му зидария и се е опитал да се защити.
Освен това и двата скелета не са открити заровени във вулканичната пемза, а върху нея – което предполага, че са преживели първата фаза на изригването – дъжда от пепел, но са били убити от падащата зидария, преди да дойдат пирокластичните вълни.
Знае се, че сеизмичната активност е често срещано явление, съпътстващо вулканичните изригвания. През последните десетилетията, предшестващи изригването на Везувий от 79 г. от н. е., в региона са регистрирани земетресения.
Опустошението на града обаче е било толкова пълно, че е било трудно да се установи дали земетресението се е случило едновременно с изригването.
Тази къща и тези скелети са доказателството, което най-накрая разкрива истинските мащаби на катастрофата.
„Новият поглед върху разрушаването на Помпей ни доближава до преживяванията на хората, живели тук преди 2000 години. Изборът, който са направили, както и динамиката на събитията, които остават във фокуса на нашите изследвания, са решавали над живота и смъртта в последните часове от съществуването на града“ каза археологът Габриел Цухтригел от Археологическия парк на Помпей.
