Виетнам е азиатска страна, за която българите все повече чуват благодарение на сериозния напредък, който бележи в последните години. Но ако се върнем малко по-назад във времето, трябва да отбележим, отношенията ни с Виетнам имат богата история.
Навремето България е една от първите десет страни, които са признали Социалистическа република Виетнам.
По-късно в периода 1967-1990 г. в у нас са учили и работили около 30 000 виетнамци.
В края на този период обаче един българин също заминава във Виетнам и там остава 33 години.
Как и защо се е решил на тази стъпка, какво е видял и преживял там и повече за самата страна и хората ѝ, нека научим от първо лице. Ето какво разказа пред Кирил Грудин:
– Разкажете ми за себе си! Как отидохте във Виетнам и колко време изкарахте там?
– Казвам се Кирил Грудин. Живях във Виетнам 33 години. Всичко започна в края на 80-те години на миналия век, когато в моя край – Бобошево, живееха виетнамци. Те бяха учили в България, а след това практикуваха по специалността си. С тях се запознах и те бяха първите, които ми разкриха тайните на виетнамския език. Така се запалих.
През 1988 вече учех в центъра за Източни езици и култури. Тогава това беше първата група вечерни лекции по виетнамски език. След това заминах за Виетнам да уча виетнамска филология.
Първата година във Виетнам учих във факултет по виетнамски език за чужденци, като всички бяхме чужденци и в общежитието, и в курсовете. А втората година написах молба и от Министерството на висшето образование на Виетнам ми разрешиха да се преместя в Ханойския университет, специалност Виетнамски език и литература.
– В онези години лесно ли бе един българин да отиде да учи във Виетнам?
– Беше трудно. 1990 година бе последната, в която все още бе валидна „Спогодбата за културен обмен и студенти“ между България и Виетнам. Успях да убедя виетнамското министерство на висшето образование и те ме приеха по спогодбата. Отпуснаха ми и малка стипендия, но все пак важна в онези години. Настаниха ме и в общежитие.
В Ханойския университет учих във факултета с 95 виетнамски студенти, а аз бях 96-ият, единствен чужденец. Учихме старогръцка литература, старокитайска литература, но най-вече виетнамска филология и литература.
Самите условия и инфраструктура не бяха толкова добри, както днес. Виетнам все още беше под ембаргото на Америка. Налагаше се да пътувам всеки ден 8 км с колело и след това да се връщам в големите жеги. Но аз бях авантюрист и такъв останах. Беше интересно.
С времето там трябваше да имам някакви приходи. Стипендията стигаше само за храната в столовата на общежитието. Затова започнах работа на рецепцията на хотел. Само нощна смяна, за да мога да ходя през деня на лекции. Понякога спях само между 2 и 4 часа. Но беше хубаво, че имах работа и допълнителни приходи, което за онова време беше много важно.
– Колко време изкарахте на това темпо – работа, учене, работа, учене…
– 5 години.
– А после?
– Докато общувах с туроператори, се отдаде възможност за работа само в хотелиерството. Започнах в един комплекс на 200 км от град Хошимин (Сайгон), на брега на морето. Беше 1998 и това беше вторият комплекс, който се откриваше във Виетнам. Така започна кариерата ми в хотелиерството. Започнах в различни отдели, учех и трупах опит. А след 2003 г. вече бях главен управител на почивни комплекси, на 5-звездни хотели в Сайгон и на японски хотели.
Интересна случка е, че докато работех в хотелите, се запознах с италиански туроператор. Точно когато завършвах, те поканиха футболния отбор „Ювентус“, който гостува в нашия хотел. Даже имам снимка и автограф със звездата им Виали. Бяха цели 3 дни при нас.
Джанлука Виали, снимка: Profimedia.bg
Днес Виетнам има хотели, които са в топ 5 в Азия. И специално Intercontinental Peninsula, който е в Дананг, е номер 1 за 5-а поредна година в Азия. Самият вътрешен пазар на Виетнам е доста голям.
– Колко дни е отпуската във Виетнам, имат ли достатъчно време виетнамците за почивка?
– Обикновено 12-14 дни. За най-ниския персонал е 12 дни, за средния и управленческия е 14 дни. А за шефовете, там е друг въпрос.
– Да се върнем пак на виетнамския език, лесно ли го научихте?
– Виетнамският език е труден, даже много труден. Наскоро разбрах, че е класифициран като един от 10-те най-трудни в света. Той е тонален, т.е. всяка дума има по няколко значения. Във виетнамския има 6 тона и смяната на тоновете променя и значението на думите.
Като хората, които свирят пиано. Когато тоновете са верни, музиката е красива, когато сбъркат тоновете, усещаш, че нещо е фалшиво. Във виетнамския език има 23 съгласни и 48 гласни. Например имат два варианта на „ъ“.
Фонетиката при тях е много важна, докато граматика не е толкова сложна. Те не спрягат глаголи, а глаголните времена се образуват с допълнителни думи. Не е както при българския с 9 глаголни времена. Но това улеснение се компенсира с фонетиката.
– Коя беше първата културна разлика, която забелязахте в онези години, и коя е тази, с която се среща един българин днес?
– Преди да отида във Виетнам, съм бил в 1-2 страни в Европа и нямаше културен шок. Природата бе една и съща, но когато пристигнах във Виетнам, всичко беше различно.
Първо природата – там са тропици, и второ – начинът на живот на виетнамците. Той е коренно различен от нашия. Те например стават много рано. В 5 часа всичко е „кошер“.
Особено в Северен Виетнам. Там хората стават рано и започват работния ден рано – подготвят ресторанти, магазини, всичко да работи. На юг също стават рано, но там една част правят и сутрешни упражнения, гимнастика.
Виетнамците много рано стават и много късно си лягат, имат дълъг работен ден.
– А каква е приликата?
– Това, че като нас са много добродушни, помагат си, живеят в много близки отношения. Особено съседи със съседи. Както ние в България, почти всички се познават.
Ако сравняваме българите със Западна Европа, ние сме по-топли хора. Същите са и виетнамците – обичат да общуват, да обменят, да имат приятелски отношения.
– А на какво българите могат да научат виетнамците и виетнамците – българите?
– Това е много интересен въпрос. Навремето, когато виетнамците идваха в България, ние много им помагахме и ги учихме на взаимоотношения, култура и т.н. Виетнам обаче доста напредна. Днес има много, което ние може да вземем от тях.
В една книга Блага Димитрова пише: „Във Виетнам виждам най-добрите черти на българина от 50-те години на XX век“. Това, че те са преживели много войни, ги е сплотило. Те се чувстват като една нация, един народ.
При нас напоследък хората са по-разединени. Няма го това разбиране, че България е една, България е на всички и ние трябва да я пазим. Докато при тях е много силна обичта към родината. Родолюбието е вградена черта.
Виетнамците са живели и живеят в условия на природни катаклизми. Всяка година има 10-12 тайфуна, така че всички тези неща ги карат да се сплотяват.
– А как гледат на политиката, има ли настроения за падане на комунизма?
– Този строй, който е сега, той им донесе победите и над французите, и над американците. Не може да не се гордеят с това нещо – малка държава да победи Америка. Всичко, което имат, този мир, той е благодарение на този стой.
Виетнам за последните 30 години има икономически растеж, който е завиден за много страни по света. Отделно качеството и стандартът на живот много се промениха. Инфраструктурата на държавата коренно се промени.
Да не забравяме, че Виетнам излиза от войната напълно разрушен, а сега е в първите 16 страни по брой небостъргачи.
Виетнам създаде и законодателство за защита на чуждестранните инвестиции. Само една година след пандемията от ковид-19 те имат 34 милиарда усвоени чуждестранни инвестиции. За да го постигнат това, има законодателство, което гарантира защитата на чуждестранните инвестиции.
Само в един град Хошимин има 60 000 корейци. Представяте си какви инвестиции има само от Корея.
– А има ли български инвестиции?
– Да, има. Сещам се за една от фирмите, която работи в централен Виетнам, в град Хуе. Тя започна с 1000-1200 работници, сега са вече 3000. Те разшириха самото производство. Занимават се с текстил – шият кърпи, чаршафи.
Има доста български фирми, които търгуват с Виетнам.
– А има ли виетнамски инвестиции в България?
– Виетнамците се интересуват от България, но в последните 1-2 години имаше фактори като пандемията, от една страна, и от друга – трудното сформиране на правителство в България.
Ако България се стабилизира най-вече политически, мисля, че ще има много възможности за сътрудничество. Въпросът е да се намери правилният партньор.
Освен това виетнамците инвестират много в Африка, а тя е по-далече от България. В България има много неща, които ги интересуват.
– Ако трябва да се сравнява стандартът на живот между България и Виетнам, кои хора живеят по-добре?
– В България преди десетилетие-две, до 90-те години на миналия век, стандартът на живот бе много по-висок, но сега да срещнеш хора, просещи в Сайгон или Ханой, в такива големи градове с 10 милиона население, е много трудно. Но и там има трудности, да кажем в провинциите.
– Има ли политика на държавата, която да се грижи за безработните?
– За безработните не, но за бездомните – да, строят се социални домове. Грижи се и отделя средства за хората, които са пострадали при природни бедствия. Няма фондове за пенсии както са нашите разбирания.
– А има ли деца, които изоставят родителите си и не се грижат за тях?
– По принцип има всякакви хора. Но тук говорим не само за начин на живот, но и за обичаи. Във Виетнам има една религия, вкоренена в съзнанието на всеки виетнамец – уважението към предците, към рода.
При виетнамците, ако някое от децата не се грижи за родителите, значи е с много лошо възпитание, израснало е в друга среда. Но тези случаи са много редки. Децата са свикнали и знаят – уважението и грижата към родителите са на първо място.
– А в собствени жилища ли живеят, или под наем. Лесно ли е да имаш жилище във Виетнам?
– Виетнам отдели големи суми от бюджета за построяването на жилища – общински жилища във всички големи градове. Много хора сега мигрират. Те са добре образовани и се местят от град в град, от район в район и те също си купуват жилища.
Родителите остават да живеят в родния дом, докато децата имат стабилна работа и стабилни финансови приходи. Вече е нормално младите семейства в големите градове да имат собствено жилище.
– А има ли тенденция за обезлюдяване на дадени райони. Както при нас и все повече намаляването на жителите на селата?
– Не съвсем. Виетнам официално е над 100 милиона души население. Големите градове са привлекателни центрове. Но поне на този етап дори по селата не липсват лекари, не липсва медицински персонал, не липсват учители.
Това не значи, че нямат проблеми, но ги решават по свой начин. Ако в даден район има недостиг от специалисти – коригират заплатите и районът става привлекателен.
– А как стои въпросът с работата от разстояние?
– По принцип във Виетнам има интернет навсякъде. Те имат доста силни мобилни оператори. Даже и в планините, даже и в отдалечени райони имат интернет. Това им позволява да работят от вкъщи.
При тях са много популярни продажбите чрез интернет. А сега държавата май се опита да ги вкара в законова рамка, за да може да се печели от данъци.
– Какви стоки търсят българите във Виетнам и виетнамците в България?
– Знам за фирми, които купуват мебели, дърво, което е обработено от Виетнам. А ние от Виетнам може да купим много неща. Те имат много качествени стоки – имат един от най-добрите черни пипери, след това кафе, кашу. Виетнамците имат много видове бира. Знам за фирма, която внася сокове от Виетнам.
– А виетнамската кухня е много интересна. Дори в София има виетнамски ресторанти. Вие за толкова години успяхте ли да опитате кучешко?
– Да. Те се хранят само с един вид кучета и кучешкото се яде по техните обичаи след 15-о число на месеца по лунния календар. Това обаче вече е забранено.
– А вие опитвахте ли? На какво има вкус?
– Да, през 90-те години, когато още беше разрешено. Тогава още бях студент и ядохме с колегите кучешко от интерес. Вкусът е… ами на кучешко.
– А коя част е най-вкусна?
– Има такава виетнамска поговорка: „Ако си роден на този свят и никога не си ял кучешки дроболии, значи не си живял“.
Ял съм и змии. Имат село на 50-60 километра от Сайгон, което е специализирано в змийска кухня.
– А има ли български ресторанти?
– Да, имаше един. Намира се близо до западното езеро в Ханой. Има в него шопска салата, кюфтета, кебапчета. Интересно е да отидеш в него, защото ти сервират храната по наш вкус.
– А кое е другото интересно във виетнамската кухня, кое може да си приготвим вкъщи?
– Пролетните ролца. Те се правят много лесно. В интернет е пълно с рецепти. Самите продукти ги има на много места и в България. Те се правят или сурови, или запържени.
Другото ястие е „Бун Ча“ – оризово фиде. Правят се с печено месо на скара, получава се както нашите кюфтета. А в добавка с техните сосчета е много вкусно.
– Ако един човек за пръв път отива във Виетнам, кои са местата, които трябва да посети?
– Ако ме бяхте питали преди 10 години, щях да ви отговоря с 3 думи, но днес ми е много трудно. Виетнам има много неща, които да покаже – и природни забележителности, и други неща.
Ако говорим за туристическите дестинации – Ханой – задължително Пагодата на една кула, Храмът на литературата (конфуцианския), катедралата. В Сайгон също – катедралата, пощата, чийто архитект е Гюстаф Айфел.
В провинцията имат много забележителности. Да вземем например Ха Жианг. Това е провинция на север. Там не се посещава едно място. Туристите и виетнамците правят един тур от 2-3 дни. Това е карстов район под егидата на Юнеско. Има уникални красоти, има ждрела по няколкостотин метра, природата е много различна. Там живеят различни малцинства, които имат много интересен бит, обичаи и национални облекла.
Ха Лонг е може би най-известната дестинация на Виетнам. Веднага след освобождението на Виетнам става много популярен, защото това е природен феномен от 2000 острова. Името му в превод гласи „Ха: – спускам се и „Лонг“ – дракон, т.е. „Заливът на спускащия се дракон“.
В миналото виетнамците винаги са търпели нашествието на китайците от север и е трябвало да ги отблъскват. Легендата гласи, че един ден дракон се спуснал от небето в залива и дал боздуган на хората, за да се бият с нашествениците.
Минало време, виетнамците отблъснали нашествениците и драконът се върнал, за да си вземе боздугана и този народ да не е войнолюбив и да не използва оръжието за нападение. Когато взима боздугана и се издига отново в небесата, от боздугана почват да капят капки и от тях се образуват островите.
Много от тези острови имат пещери, които са много красиви.
Освен това във Виетнам е най-голямата пещера в света. Чанг Ан е дестинация от 4-5 години. Когато учих във Виетнам, дори виетнамци не знаеха за Чанг Ан.
Хой Ан е туристически център. Преди 5 века там се съсредоточават търговците – японски, китайски, виетнамски. Той просперира като такъв център и днес има смесена култура и архитектура.
– Като се върнахте в България, тук сте от година, лесно ли се приспособихте?
– Откровен ли да бъда, не съвсем лесно. Нямах и все още нямам късмет да си намеря стабилна, нормална работа. Попаднах на фирми, които дават граждански договор, или работиш 9 часа, но ти пишат, че си работил 2 часа. Много некоректни. Тук и да се оплачеш, какво от това. А във Виетнам всичко е уредено законно.
Или тук работиш 6 месеца и си на пробация. Докато във Виетнам, ако си нормален служител – изпитателният срок е 2 месеца, а ако си на управленско ниво – 1 месец. А тук, 2 дни преди да изтекат 6-те месеца, ти казват „чао“. Това са трудностите.
– Мислили ли сте се да се върнете пак във Виетнам?
– Децата ми учат тук и докато не завършат, със семейството ми нямаме такива планове.
Цанка ДОНКОВА,
