Като се заговори за банани и България, най-близката асоциация е, че сме като „бананова република“.
В случая обаче няма нищо общо с ироничния израз, описващ политически нестабилна държава, зависима от ограничено земеделие (например Банани, от където произлиза и наименованието), управлявана от малка, самоопределила се и самозвана, богата и корумпирана политическо-икономическа клика.
В Европа има „банани“ и то много важни, и Варна е част от един голям такъв.
Темата с „бананите“ на Стария континент тръгва през вече далечната 1989 г. от RECLUS, група френски географи, ръководени от Роджър Брюне, който наблюдава разделение между „активни“ и „пасивни“ пространства, разработва концепцията за западноевропейски „гръбнак“.
Така се разработва първия – „Син банан“, известен също като Европейския мегалополис или оста Ливърпул–Милано, който е прекъснат коридор на урбанизация в Западна и Централна Европа, с население около 100 милиона.
През годините той не остава единствен. Има нови „банани“. Ключовите логистични коридори на Стария континент ще се разширяват за десетина години и ще бъдат цели осем – до 2030 г. Това са:
– „Син банан“ – коридорът, по който стоките се вкарват в Европа, преминавайки през пристанищата в страните от Бенелюкс, региона на Рейн в Германия и по-нататък към Северна Италия. Поради нарастващото значение на средиземноморските пристанища този коридор може да бъде удължен в бъдеще до Генуа в Италия;
– Британски коридор (жълт „банан“) – в резултат на излизането на Обединеното кралство от ЕС морските, пътните и железопътните мрежи на Обединеното кралство не са формално част от коридора Северно море-Средиземно море на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) и значението на веригите за доставки в Обединеното кралство ще нарасне;
– Ирландски „банан“ (портокалов) – създава се нов морски път между пристанищата Корк и Дъблин в Ирландия и пристанищата Зеебрюге и Антверпен (Белгия). Поради ограничения капацитет на пристанището Зеербрюге, увеличението на търсенето на пространство може да бъде регистрирано в близката Белгия в Гент и дори в Холандия;
– Иберийски „банан“ (жълт) – наличието на квалифицирана и по-евтина работна ръка в Испания и Португалия вече привлича германските автомобилни компании. Благодарение на новите железопътни линии и други транспортни връзки обемът на транспорта може да се увеличи през следващите 5-7 години;
– Централноевропейски банан („жълт“) – инвестициите в мрежата от магистрали и железопътни връзки по TEN-T вече повишиха ефективността на дистрибуцията по съществуващия коридор. Ако в крайна сметка се пренесе в Северна Италия, може да се свърже с маршрута на сините банани в Болоня и Милано;
– Коридорът в Северно море (жълт „банан“) – разпространението в рамките на този коридор, свързващ пристанището на Хамбург с Копенхаген и Малмьо, ще се подобри значително след завършването през 2021 г. на тунела между Rødby и Puttgarden, който ще бъде достъпен за тежкотоварни автомобили и товарни влакове;
– Черноморски „банан“ (червен) – разпределителен коридор, който ще бъде свързан с централноевропейския „банан“ след завършване на част от железопътната и магистралната мрежа Рейн-Дунав като част от TEN-T, свързваща Будапеща с Черно море. Поради тази причина румънските пазари като Букурещ могат да играят ключова роля. Важна роля в него играе и Варна – с пристанището и летището;
– Балтийски „банан“ (червен) – нарастващото значение на балтийските страни като промишлени места ще зависи от изграждането на магистрала, пътна и железопътна мрежа по TEN-T, която ще свърже този регион с Финландия, Полша, Чешката република и Германия. Необходими са значителни инфраструктурни инвестиции, които могат да позволят по-нататъшното развитие на този коридор в дългосрочен план.
