Тя е едно предсмъртно дихание. Един велик мъж умира, произнасяйки нейното име. Завладяваща по-скоро с ума си, отколкото с красотата си, тя успява да запише името си сред най-знаменитите жени на всички времена, пише Телеграф бг.
Известна е най-вече с това, че е „спала с Наполеон”. Въпреки това Жозефин Бонапарт се откроява сред спътничките на повечето могъщи управници.
Обичана от армията и народа, тя успява да си спечели прозвища като „Богинята, майка на победата”. Наричат я „талисманът на Наполеон”.
Когато умира, да се простят с „добрата Жозефин” пристигат хиляди хора. А в този момент тя на практика вече е никой! Влизайки в голямата история благодарение на Наполеон, Жозефин не се изгубва на неговия фон, а остава самостоятелен исторически персонаж, чийто живот необикновено ярко отразява всички трагични епизоди и противоречия на цялата епоха.
И въпреки че тя не се занимава с политика и дори не се интересува от нея, историците се интересуват от нея и още как.
Роялистите я превъзнасят като аристократка, с която е постъпил жестоко „тиранинът съпруг”, а за бонапартистите тя завинаги остава „жената на славата на императора”. А Наполеон ІІІ, нейният внук, създава истински култ към своята баба. По време на неговото управление тя е фактически канонизирана от официалните историци.
Всичко това се е случило много отдавна. Въпреки това тази забележителна жена вълнува и днес умовете и мислите на хората.
Пророчество
При раждането й на 23 юни 1763 г. тя получава красивото дълго име Мари Роз Жозеф Таше дьо Ла Пажери. С времето започват да я наричат накратко – само Жозефин. Нейният баща произхождал от обеднял аристократичен род и притежавал в Мартиника неголяма плантация за захарна тръстика и няколко десетки роби.
Лелята на младата Жозефин била любовница на тамошния губернатор маркиз Франсоа де Боарне. Когато маркизът бил отзован в метрополията, тя също се отправила към Франция.
В Париж при него растял синът му Александър. И в желанието си да затвърди положението си хитрата леля измислила, че трябва да се сродят с любовника си, като омъжи на всяка цена племенничката си за Александър.
Така миловидната креолка от Мартиника се омъжва на 16 години за виконт Боарне. Няколко години преди това стара карибка казва пророчески думи по неин адрес:
„Скоро ще се омъжиш, но този брак няма да е щастлив. Ще овдовееш и тогава… ще станеш нещо повече от кралица”. И наистина императорската корона чака своята фаворитка.
Семейният живот между Жозефин и Александър не потръгва изобщо. Боарне не пропуска нито една фуста, която прошумоли покрай него.
Раждането на двете им дъщери – Юджийн и Хортенз, не добавя топлина в техните отношения. Нещо повече: в желанието си да се отърве от Жозефин Александър обявява, че момичето не е от него.
Последната капка, която препълва чашата на търпението на тази тщеславна жена, става отказът на мъжа й да я представи на кралица Мария-Антоанета. През март 1785 г. бракът на Жозефин и Александър окончателно се разпада и съпрузите се разделят след 6 години съвместен живот на книга.
Останала без мъж, Жозефин по сведенията на историците широко се възползва от своята свобода. След три години, изчерпала всички възможни финансови ресурси, тя се завръща в родината си.
И сигурно е щяла да прекара там целия остатък от своя живот, ако не е революцията от 1789 г. След като на острова избухват размирици, оставането там вече не е безопасно и Жозефин отново заминава за Франция.
Революция
Тук тя доказва, че е способна да забравя злото. Революцията е изпратила аристократа Боарне в затвора. Тя се опитва да го измъкне оттам, но не успява. Дори се озовава също зад решетките.
И там научава, че генерал Боарне е приключил живота си на гилотината. По ирония на съдбата това се случва именно на рождения ден на бившата му жена.
Дори и в затвора мадам Боарне не страда от липса на мъжко внимание: там започва страстният й роман с младия генерал Луи-Лазар Гош. Само месец преди ареста генералът се е оженил за 16-годишна девойка, но не може да устои на чара и обаянието на Жозефин.
Мислите за това, че и двамата са обречени, подтикват любовниците да се отдадат напълно на чувствата си. Романът продължава и след тяхното освобождаване, но надеждите на Жозефин, че Луи-Лазар ще изостави жена си и ще отиде при нея, не се оправдават.
Новата власт се отнася със съчувствие към младата вдовица, пострадала от якобинския терор. Не минава много време и тя става една от най-модерните жени на времето си.
Именно тя става законодателка на модата на прозрачните рокли в античен стил без ръкави. Крехка, музикална, общителна, Жозефин умее да бъде любезна и очарователна, както никоя друга.
Нейното необикновено обаяние отбелязва и академик Фредерик Масон в книгата си „Наполеон и неговите жени”: „Кокетство, придаващо изтънченост на всеки жест, непропускане на нито една дреболия, всичко е обмислено до най-малката подробност; някаква необяснима мекота и плавност на движенията; сладострастие, което като някакъв лек и едновременно с това опияняващ аромат се разлива около нея при всяко лениво-небрежно движение – всичко това се съединява в нея, за да предизвиква и провокира мъжете до лудост…”
И главният от тях, разбира се, е Наполеон Бонапарт, с когото съдбата среща младата вдовица. Именно благодарение на него креолката от Мартиника ще стане Жозефин – жената с приказна съдба, кралица на Италия и императрица на Франция.
Обаяние
Наполеон е буквално обсебен и поразен от обаянието на Жозефин. Изобщо не му прави впечатление, че тя винаги е заобиколена от много знатни мъже. Любовта го е заслепила. За него Жозефин е символ на зрелостта и на бурната страст.
Така вечерта на 9 март 1796 г. няколкостотин души присъстват на една особена сватба. Особена, тъй като всички са там с изключение на жениха. Наполеон се забавя повече от три часа.
И когато най-накрая се появява с припряна походка, не прави даже и опит да се извини на присъстващите.
Церемонията е още по-странна. В брачния договор младоженецът е „състарен” с една година, а младоженката – „подмладена” с четири, вероятно за да се изравнят силите (всъщност той е на 26, а тя – на 32).
Подписът на свидетеля също може да бъде оспорван, тъй като той е непълнолетен. Пък и човекът, който води бракосъчетанието, няма такива права. Но така или иначе на пръста на Жозефин вече стои изящен пръстен с надпис „Това е съдба”. И наистина е точно така.
В огромното количество литература, посветена на Жозефина, до ден днешен остава въпросът: обичала ли е тази жена Наполеон или си е правила прости сметки да обезпечи себе си и децата си? Това едва ли някога ще узнаем…
Меденият месец е по съкратената процедура – младоженците прекарват едва два дни заедно, преди генерал Наполеон да тръгне на поход.
А там любовта му към Жозефин се разгаря още по-бурно. Той настоява съпругата му да пристигне час по-скоро при него. Праща й писма от всяка пощенска станция, в които се заканва:
„Предупреждавам те, че ако се забавиш още, ще ме намериш болен”, или се моли: „Ще дойдеш ли най-после? Искам те тук, край мен, в моите обятия!”.
Но прелестите на войнишкия живот не могат по никакъв начин да съблазнят Жозефин, при положение че има толкова приеми и празненства, в които може да участва. Ето защо тя се оправдава, че е неразположена, не се чувства много добре.
И наивникът вярва: „Толкова съм виновен пред теб, че не зная как да изкупя вината си. Аз те обвинявах, че не искаш да напуснеш Париж, а ти си болна! Прости ми, скъпа приятелко, любовта ми е отнела разсъдъка”.
И така, докато Наполеон завоюва световна слава на бойното поле, Жозефин харчи пари и се впуска в някои любовни авантюри. Разбира се, намират се доброжелатели, които да уведомят Бонапарт за всичко това. Той е шокиран, но не подава молба за развод.
Вместо това в Египет на свой ред завързва роман с една красива блондинка. И, разбира се, Жозефин узнава за това чак в Париж.
Но прощава за изневярата. А и какво ли да прави? Наполеон вече има ясно предначертан път – върви напред и нагоре и скоро ще стане император. Врачката е познала! Но какво ще се случи нататък и колко време ще продължи нейният живот в двореца?
Очаквания
Там е работата, че да си императрица не е само титла, богатство и корона на главата. Императрицата трябва да продължи династията и да роди на мъжа си наследник за престола. А Жозефин, уви, вече не може да има деца и медицината е безсилна да й помогне.
С времето Бонапарт видимо охладнява към жена си и се впуска в изневери, докато Жозефин, напротив, си сяда на дупето и се привързва към него все повече.
Един от приближените на Жозефин си спомня: „Когато той си хванеше нова любовница, ставаше груб, агресивен и просто безмилостен по отношение на своята жена.
Без да се замисля изобщо, той й съобщаваше за новата интрижка и ужасно се удивляваше, че тя не одобрява тези развлечения, които, както той смяташе, са толкова полезни за него… Когато мадам Бонапарт плачеше и се вайкаше, той се нахвърляше срещу нея с такива ругатни, които не мога да възпроизведа”.
Мигрена
Минават години. Жозефин мечтае за наследник, но, уви, той така и не се появява. Затова пък императорът изобщо не си поплюва и децата му от други жени се множат.
Има любопитна версия защо дългоочакваната от Жозефин рожба така и не се появява. Според това предположение Жозефин, както и повечето креолки, е съзряла много рано във физически план, затова е изгубила способността си да ражда сравнително рано – на 30 години. С това се обясняват и честите мигрени, които я измъчват.
Новата страст на Наполеон – полската хубавица Мария Валевска, окончателно избутва жена му на втори план. Мария е съпруга на богат старец и дълго упорства да стане любовница на Наполеон. Това го кара да бъде още по-настоятелен.
Романтиката, която е изпълвала писмата му до Жозефин, сега е с нов адресат: „Мария, сладка Мария, моята първа мисъл принадлежи на теб, моето първо желание е да те видя отново. Ще дойдеш отново, нали? Ти ми обеща. Ако ли не, аз ще долетя при теб като орел”. Жозефин търпи всичко това… Но бракът им вече е обречен.
През 1807 г. Наполеон поставя за пръв път въпроса за развода, като се мотивира с това, че е необходимо да обезпечи стабилността на империята с нов брак и раждането на наследник.
Жозефин всячески се опитва да отсрочи неизбежния край. Минават две години в сълзи и увещания. Но нито покъртителните сцени, нито медицинските светила, нито ясновидците, към които тя се обръща, са в състояние да спасят този брак.
Междувременно децата на Жозефин са уредени – синът й става вицекрал на Италия и принц на Венеция, а Хортенз се омъжва за по-младия брат на Бонапарт, който става крал на Холандия. В крайна сметка Жозефин се съгласява на развода, но при условие че запази императорската си титла и съответстващите облаги.
Мъка
„Причините Наполеон да реши да скъса с жената, с която го е свързвал десетгодишен навик, силна страст, даже тщеславие, с жената, която е обичал толкова много, че е искал да раздели с нея трона, са, че връзките, които са ги съединявали, една по една са се скъсали, така че разводът е бил не само неизгоден, но и неизбежен”, смята Фредерик Масон.
Казват, че великият император плакал, докато подписвал документите за развода, и след това прекарал три дена в уединение, като не желаел да вижда никого. Двамата официално престават да бъдат съпруг и съпруга на 15 декември 1809 г. Жозефин отбелязва с горчивина по повод на развода: „Политиката няма сърце, а само глава”.
Това вероятно е точно така. Императорът бързо влиза в час и се заема със задачата да си осигури подходяща невеста с кралска кръв. Наполеон не присъства на брачната церемония във Виена на 11 март 1810 г. Представляват го маршал Бертие и ерцхерцог Кар. Два дни по-късно Мария-Луиза Австрийска се прощава с роднините си и заминава за Франция.
До момента Наполеон я е виждал само на портрет. Тя е с плътно телосложение и не притежава никаква грация, но структурата й е обещаваща – тя несъмнено ще стане майка на наследника на Наполеон.
На 1 април 1810-а в Лувъра е извършена и официалната церемония по бракосъчетанието между Наполеон и Мария-Луиза, която получава титлата императрица на Франция. А на 20 март следващата година тя ражда сина им Наполеон Франсоа Жозеф Карл Бонапарт, крал на Рим, а по-късно и херцог на Райхщат.
Разлики
Жозефин и Мария-Луиза са напълно различни. Едната е крехка и предизвиква желание в мъжете да я закрилят. Другата се движи достолепно и тежко.
Едната е провокативна и страстна. Другата е изтъкана от целомъдрие. И въпреки че Бонапарт казва на всеослушание, че „целомъдрието е за жената това, което е храбростта за мъжете”, сърцето му предпочита мъжемелачката.
Така, въпреки че формално е получил всичко, което е желал, дори и след развода Наполеон продължава да води кореспонденция с бившата императрица – като се започне от кратки писъмца за делата му и се стигне до обстоятелствени сантиментални писма.
През март 2006 г. на търг в Москва за 120 000 долара ще бъде продадено едно от писмата на Наполеон до Жозефин. Експертизата на писмото е направена една година по-рано и тогава то е оценено на 25 000 долара. Писмото е с дата 8 юни 1796 г. и е изпратено от Милано в Париж.
През 2007 г. на търг в Лондон друго страстно писмо на Наполеон, писано още преди Жозефин да му стане съпруга, е продадено за 409 000 евро.
Парадоксът е, че когато са далеч един от друг, двамата се привличат неудържимо. Но когато се появява в лятната й резиденция в Малмезон, за да види Жозефин и да я утеши, Наполеон дори не влиза в покоите й, стараейки се през цялото време да покаже на всички присъстващи, че между тях всичко е приключило завинаги.
Грешка
Много хора от онова време смятат, че Наполеон е пожертвал Жозефин и това е била голямата му грешка, защото раздялата с нея не му е донесла нищо добро. Късметът напуска Наполеон, все едно Жозефин го е отнесла със себе си. Тя е била неговата благословия, но и проклятие.
Тя също не успява да го „преживее” и когато го заточват на остров Света Елена, настоява да бъде до него. Но молбата й не е удовлетворена. За разлика от нея целомъдрената втора съпруга на Наполеон не проявява никакво желание да бъде с него в този труден момент.
Вместо това той получава засукано писмо от Мария-Луиза, в което пише: „Драги приятелю! Преди два часа пристигна баща ми и се срещнах веднага с него. Той беше необичайно нежен и добър, но какво от това, след като ми причини непоносима болка, като ми забрани да те последвам и видя. Напразно се опитах да го убедя, че това е мой дълг.
Но той не желае дори да чува за това и каза, че ще прекарам два месеца в Австрия, а после ще отида в Парма, и чак тогава – при теб. Това решение окончателно ще ме убие.
И сега единственото ми желание е ти да си щастлив без мен. За мен щастието без теб е невъзможно”. И докато Жозефин скърби за бившия си съпруг, Мария-Луиза намира утеха в обятията на Адам Алберт фон Найперг.
Само четири месеца след смъртта на Наполеон двамата забравят окончателно за условностите и сключват брак. Те вече имат две деца, ще им се роди и трето.
Може би затова жената, която ще остане в историята редом до Бонапарт, е именно Жозефин, а не многобройните му любовници и съпругата, която го е дарила с наследник.
Легенда
Историците вкарват романтичен привкус в края на жизнения път и на двамата. Жозефин умира на 29 май 1814 г., на 51 години, след жестока простуда. Казват, че последните й думи, преди да издъхне, били: „Наполеон… Света Елена…”. Същото се твърди и за него – ако се вярва на очевидците, устните на бившия император също мълвели нейното име точно преди да склопи очи.
