Според ново изследване данни от ледено ядро с дължина 610 м разкриват, че леденият щит на Западна Антарктида се е свил внезапно и драматично преди около 8 000 години, което дава тревожна представа за това колко бързо може да се стопи антарктическият лед и да доведе до покачване на морското равнище.
Според изследването, публикувано в сряда в списание Nature Geoscience, част от ледената покривка е изтъняла с 450 метра – височина, по-голяма от тази на Емпайър Стейт Билдинг – за период от само 200 години в края на последния ледников период, пише meteobalkans.com.
Това е първото пряко доказателство, което показва толкова бърза загуба на лед навсякъде в Антарктида, твърдят авторите на изследването.
Макар учените да знаеха, че в края на последния ледников период ледената покривка е била по-голяма, отколкото днес, много по-малко се знаеше кога точно е станало това свиване, казва Ерик Уолф, глациолог от Университета в Кеймбридж, Великобритания, и автор на изследването, съобщиха от „Вести“.
„Успяхме да кажем кога точно се е оттеглил, но също така успяхме да кажем колко бързо се е оттеглил“, казва той.
Сега вече е ясно, че ледената покривка се е отдръпвала и е изтънявала много бързо в миналото, казва Уолф, опасността е, че това може да започне отново.
„Ако започне да се оттегля, това наистина ще стане много бързо“, добавя той.
Това може да има катастрофални последици за покачването на световното морско равнище. Западноантарктическият леден щит съдържа достатъчно вода, за да повиши морското равнище с около 5 метра, което би довело до опустошителни наводнения в крайбрежните градове по целия свят.
Изследването е „отлична детективска работа“ за голяма част от антарктическия леден щит, казва Тед Скамбос, глациолог от Университета на Колорадо в Боулдър. Основното послание е, че „количеството лед, съхранявано в Антарктида, може да се променя много бързо – с темпове, с които много крайбрежни градове трудно биха се справили“, казва той пред CNN.
Ледените ядра са исторически архив на земната атмосфера. Съставени от слоеве лед, които са се образували при падането на сняг и са се уплътнявали в продължение на хиляди години, те съдържат мехурчета древен въздух, както и замърсители, които осигуряват запис на промените в околната среда през хилядолетията.
Леденото ядро, анализирано в изследването, е пробито от леденото възвишение Скайтрейн, намиращо се на ръба на ледената покривка, близо до мястото, където ледът започва да плава и става част от ледения шелф Роне.
Учените са го извлекли през 2019 г. в рамките на трудоемък процес, който включва непрекъснато сондиране в продължение на 40 дни, като се изтегля тънък цилиндър лед няколко метра наведнъж. След това се нарязва ядрото на части, които се опаковт в изолирани кутии, съхранявани при минус 20 градуса по Целзий, и се изпращат до Обединеното кралство със самолет, а след това с кораб.
След като пристигат в Обединеното кралство, учените измерват изотопите на водата в леденото ядро, които дават информация за температурата в миналото. По-високите температури показват по-ниско разположен лед – представете си го като планина, казва Уолф, колкото по-високо се изкачвате, толкова по-студено става.
Те измерват и налягането на въздушните мехурчета, уловени в леда. По-ниско разположеният и по-тънък лед съдържа въздушни мехурчета с по-високо налягане.
Данните разкриват колко бързо е изтънял ледът в края на последната ледникова епоха, казва Уолф.
„Всъщност прекарахме много време в проверка дали не сме допуснали грешка при анализа“, посочва той.
Леденият щит на Западна Антарктида е особено уязвим от климатичните промени, тъй като земята под него е под морското равнище и се спуска надолу. Когато под него попадне топла вода, той може да се разтопи много бързо.
„Може да настъпи процес на бягство и очевидно това се е случило преди 8000 години“, казва Уолф.
Това, което прави откритията толкова тревожни, според Изобел Роуел, учен по ледени ядра в Британската антарктическа служба и съавтор на изследването, е, че след като този процес настъпи, „наистина е много малко, ако изобщо има нещо, което можем да направим, за да го спрем“, казва тя пред CNN.
Най-важното е „да не се стига твърде далеч“, а това означава да се справим с изменението на климата, казва Уолф.
„Все още можем да избегнем тези критични точки“, смята той.
Новите данни ще помогнат за подобряване на точността на моделите, които учените използват, за да прогнозират как ледената покривка ще реагира на бъдещото глобално затопляне, се казва в доклада.
Дейвид Торнали, учен по въпросите на океаните и климата в Университетския колеж в Лондон, казва, че данните от проучването са „поразителни“. Той предупреждава, че тъй като проучването разглежда период отпреди 8000 години, когато климатичните условия са били различни, резултатите не са пряк пример за това какво може да се случи днес. Но те все пак са в състояние да предложат „представа за начина, по който ледените покривки могат да се срутят“, добавя той.
Изследването идва в момент, когато учените продължават да бият тревога за това какво се случва с най-изолирания континент на Земята.
Например ледникът Твейтс, който също се намира в Западна Антарктида, се топи бързо. В проучване от 2022 г. се казва, че ледникът Твейтс, наречен „ледникът на Страшния съд“ заради катастрофалното въздействие върху покачването на морското равнище, което би имало неговото срутване, се държи „на нокти“, докато планетата се затопля.
Новото проучване засилва тези опасения, казва Скамбос.
„(То) показва, че същите процеси, които наблюдаваме и които едва сега започват в райони като ледника Твейтс, са се случвали и преди в подобни райони на Антарктида и наистина темпото на загуба на лед е било равно на най-лошите ни опасения за бягство от леда“, посочва той.
