Сгушено в Родопите се намира китното градче Доспат. Прочуто е с красивата си природа, живописния язовир Доспат и многобройни забележителности.
Градът е известен и като най-високият град в България, който се издига на 1358 метра надморска височина. Днес във високопланинското градче живеят 2300 души, пише Standartnews.com.
Назад във времето
Градът възниква като важна стратегическа средновековна крепост през 13-ти век. Крепостта е построена от деспот Алексий Слав – родственик на Асеневци. Деспот Слав често отсяда тук, докато пътува до основните резиденции в Мелник и Асеновата крепост.
Предполага се, че именно той дава името на град Доспат. На стар родопски диалект “Дос” означава “приятел”, т.е. “доспат” означава “приятел на път”. Дълги години горите около града се наричат Славиеви гори, вероятно отново от името на деспот Слав.
През разцвета на България по време на цар Иван Асен ІІ, Доспатският край също разцъфтява. Оттук търговците на Дубровник изкупуват едър рогат добитък.
През османското нашествие, като самостоятелен феодален владетел в този край се укрепява Крали Марко. И до днес е запазена част от неговата крепост, до която се стига трудно и се нарича “Крали Марковата бърчина”.
Красива природа
“Швейцария на Балканите” – така често гостите наричат Доспат. Градът впечатлява с величествени гори и изключително чист въздух. Още с влизането в града, посетителите остават без дъх от великолепната гледка. Навсякъде около вас ще видите вековни гори от смърч и бял бор, а въздухът е наситен с аромат на смола. Релефът е планински, силно пресечен.
Климатичните условия са типични за континентално-средиземноморската област – късна пролет, прохладно лято и топла есен. В резултат на беломорското влияние то течението на река Доспат, климатът е мек, а растителността – пищна и богата на видове. От високите баири на града се виждат дори гръцки върхове. На запад е Дъбрашкият рид, на северозапад – Велийшкият дял.
Язовирът
Разбира се, най-много туристи идват в този край заради язовира. Язовир Доспат е вторият по големина в страната по обем. Дълъг е 18 км и е широк 1 км.
Построен е през 1967 г. и е известен като “елмазеното око на Западните Родопи”. По североизточния му бряг минава живописен път между градовете Сърница и Доспат.
Язовирът е построен на река Доспат, която пресича областите Пазарджик, Смолян и Благоевград и преминава в Гърция, където е ляв приток на река Места.
Язовир Доспат е сред любимите места за риболов, в него може да се улови шаран, пъстърва, кефал, костур, червеноперка и каракуда. Многобройни са туристическите атракции край язовира – лодки за разходка, риболов, кътчета за отдих. Край бреговете на язовира се откриват приказни гледки. Язовир Доспат е известен и като язовира с най-голямото рибно стопанство в страната.
Посетителите могат да спрат на кътчето за отдих “Чардак”, да се разходят до местността “Събора”, където всяка втора половина на месец август се провежда Съборът на Чешмарите.
Тук се намират две от емблематичните ансамблови чешми – вътрешната в местността “Събора” е построена по инициатива на национален съвет и под егидата на “Екофорум за мир” към ООН, а втората чешма на пътя е Рибарска среща край язовир Доспат. Освен тях, в района има още много други чешми, включително и на главния път.
Ако пътувате в тази част на Родопите, опитайте някои от прочутите месни гозби. Сред най-популярните от тях са:
* Топчета – зелеви сарми, приготвени от специален сорт зеле “лана”, който на цвят прилича на лозов лист, но е много по-вкусен и сочен от него. Сармите се завиват в млади листа от алабаш.
* Капама по доспатски – приготвя се от няколко вида месо, зелеви сарми, кисело зеле и манатарки.
* Клин – родопска баница, приготвена от точени кори, ориз, сирене и яйца.
* Пататник – ястие от настъргани картофи, лук, яйца и подправки, което се запича в тиган, като се обръща от време на време до получаването на хрупкава коричка.
