Като сюжет на касов филм или приказка за чудеса звучи историята на Иван Раев. В нея се преплитат съдбите на млад овчар с интерес към билките, неизвестен ходжа от Истанбул, народен лечител без медицинско образование, грък от Браила, който открива страшна болест, принцеси и крале. Има перипетии, а краят е щастлив не толкова за младия Иван, колкото за милиони хора от цяла Европа, пише „Марица“.
„Времето, в което живее билкарят, е трудно и тежко. В края на Първата световна война се появяват първите признаци на тежка, непозната болест – летаргичен енцефалит, който засяга човечеството. Много загиват, а тези, които оцеляват, са трайно инвалидизирани. И до ден днешен се спори кой е причинителят, който засяга нервните тъкани. Според някои е епидемията от испански грип, който върлува в онзи момент“, разказва предисторията проф. Георги Томов в своя презентация в Епископската базилика.
Болестта се появява изненадващо, достига размерите на епидемия и изчезва изведнъж. До ден днешен нейният причинител остава неизвестен. Тя засяга близо 5 милиона души. 1,6 млн. от тях умират, а стотици хиляди остават инвалиди за цял живот. Съществуването им след болестта е мъчително и страшно. Срещани са будна кома, летаргия, необичайни движения на очите, паркинсонизъм, промени в поведението, психоза. Болните застиват в необичайни пози, като осъзнават безнадеждността на състоянието си.
„Този, който разкрива мрачните тайни на болестта, е гъркът Константин фон Иконом, който произхожда от Едеса. През 1916 г. той описва първите случаи на болестта и <210> дава име. Механизмите, които показват усложненията от нея, много наподобяват тези на Ковид-19“, разказва проф. Томов.
Според тогавашните невролози всеки един персонален случай представлява трактат по неврология. Медиците са затруднени, защото при тази болест всичко е възможно заради различното съчетание на симптоми. Болестта осакатява и прави невъзможно нормалното съществуване на пациентите.
„В безизходицата си да намерят лечение докторите са правили множество опити да бъде овладяна болестта, някои от които изглеждат кощунствени. Използвани са екстракти от жлези с вътрешна секреция, прилагана е мозъчна радиотерапия, инжектиране на въздух в мозъка, правени са радиоактивни бани, заразявали са нарочно болните с малария, за да вдигнат висока температура, което да елиминира вируса, прилагана е дори лоботомия, която е отхвърлена впоследствие.
Използвани са и редица лечебни растения с променлив ефект, като блян, татул, никотинът, който се е извличал от тютюна, и включително смъртоносното кураре. Не на последно място се е използвал атропин – алкалоид, който е активна съставка на лудото биле. Опасното в тази съставка е, че нейната терапевтична доза е много близка до леталната“, разказва за страшната болест проф. Томов.
В този труден момент надеждата идва от България и тя не е от академичните медицински среди, а от един никому неизвестен човек, роден в Сопот през 1876 година. Знае се, че бащата на Иван Раев, който е бил тъкач, се е занимавал и с билкарство. След смъртта на жена си има втори брак. Това прокужда отрано младия Иван, който работи като овчар. Той се отправя на необичайно пътуване в Истанбул, където чиракува при неизвестен ходжа с медицински познания.
Османската медицина в онзи период е в досег с арабската, арменската, европейската, което води до натрупване на опит, с който Иван Раев е в досег в продължение на близо 20-те години, прекарани в Истанбул.
Когато се връща в родния Сопот, се заселва в с. Шипка, където се жени, има деца и практикува дейността си. В разгара на епидемията от летаргичен енцефалит той прилага екстракт от билката беладона, известна по нашите земи като лудо биле, при лечението на пациентка. Билката е силно отровна и жената едва не умира, но след като оцелява, симптомите на коварната болест изчезват.
Билкарят разбира, че трябва да измисли комбинация с други билки, които да контролират най-тежките и токсични ефекти от лудото биле. През 1923 година е обвинен в практикуване на лечебна дейност без разрешение и влиза в затвора.
Въпреки това три години по-късно той вече разработва своето оригинално лечебно средство, което добива популярност и предизвиква интерес в медицинската общност. Фармакологът Петър Николов изследва прилаганото от Иван Раев лечение и доказва, че именно лудото биле е основната съставка, която лекува.
Международната известност на Раев идва, след като полковник от италианската легация в София се разболява от летаргичен енцефалит с тежки усложнения. След като опитва всички европейски лекарства и лечения, с недоверие прибягва до лечението на Иван Раев. Подобрението е драстично, информацията стига до италианското кралско семейство и кралица Елена Савойска, дъщеря на черногорския крал, проявява интерес към чудодейното лекарство. Тя е известна със своята благотворителност.
Под неин патронаж е Италианският червен кръст, основава различни научни институти, включително и този за проучването на рака. По това време броят на болните от летаргичен енцефалит и тези с усложнения на паркинсонизъм е много голям в Италия. В болница „Умберто Първи“ в Рим се създава отделение „Кралица Елена“ и за него започват да поръчват огромни количества от лекарството на Раев.
По време на лечението се спазва специална хранителна диета и се правят специални упражнения за двигателната система. Лечението има огромен успех. По този повод италианската кралица кани Иван Раев. Той отказва, защото се чувства неудобно, скромен и не знае как да се държи в подобно обкръжение. Натискът от страна на царския двор в България обаче е голям заради роднинските връзки между двете царски семейства и лечителят заминава за Италия.
Там е посрещнат с големи почести заради хилядите спасени животи с неговото лекарство. Започва проучване на научна база на неговото лечение, което вече добива популярност като Cura Bulgara и в превод от латински означава „българското лечение“. Под това име лекарството на Иван Раев влиза и в световната фармакопея.
Година по-късно в с. Шипка идва Артуро Наници, който посещава нивите и складовете, където се отглежда беладона. Посещава и билкови магазини в София. Мисията му е да се върне в Италия със семена от българското лудо биле. В Сиена те са култивирани и започва промишлено отглеждане на билката, за да се ускори лечението на опасната болест. Със средства на италианската държава се създава и специален институт, в чиято болница се лекуват по 200 души наведнъж.
1940 година водещият невролог проф. Джузепе Панакроси докладва на голяма конференция за резултатите от лечението и то започва да се прилага и в други европейски държави. Най-широк прием намира в Германия в болница в Касел под патронажа на дъщерята на кралица Елена – принцеса Афалда, която по-късно загива в Освиенцим. По това време в Германия върви план за евтаназиране на безнадеждно болни пациенти, включително и такива, страдащи от летаргичен енцефалит.
По този начин, прилагайки лечението върху този контингент, българският цяр спасява от смърт хиляди хора. За този факт разказва в показанията си по време на Нюрнбергския процес Леонардо Конти, който е бил райхсминистър на здравеопазването в Германия. Той е потвърдил, че на практика, това са единствените пациенти, които са предвидени за екзекутиране, но спасени благодарение на приложеното лечение на Иван Раев.
Лечителят, спасил милиони човешки животи, умира скромно в България. Наследството му продължава главният фармацевт Панчо Накашев в Александровска болница. След 9 септември 1944 г. аптекарят емигрира в САЩ, където патентова лекарството за постенцефалитен паркинсонизъм, а българският лечител дълги години е бил забравен.
„За наш срам, най-големият изследовател на Иван Раев не е българин, а италианецът проф. Пауло Пацарело. Припомняйки си за този забележителен българин, нашият дълг като потомци е, ако не можем да повторим големи дела, поне да не ги забравяме, да разказваме за тях и да ги предаваме на следващите поколения“, апелира в края на представянето си проф. Георги Томов.
